Психотерапия в помощ на медицинската практика

Медицинският преглед и лечение са част от процеса на цялостното обгрижване, което пациентът очаква от своя лекар, и което обгрижване в идеалния случай включва психотерапевтичен компонент. За съжаление необходимостта от много повече време за навлизане в психологическите аспекти на личността и респективно болестта, е една от най-големите пречки за осъществяването на това пълно обгрижване на болния само от лекуващия го лекар. Психотерапията, като съпътстващо средство на лечението, в много от случаите би дала значим принос към работата на самия лекар. Тя би повишила както качеството, така и темповете на оздравителния процес.

Изясняването на причината за здравословния проблем, начинът по който ще подходи към него и развитието му във времето, се влияят от представите на пациента за неговото състояние, от очакванията му във връзка с прегледа, от склонността му да сътрудничи или не в лечението си, от страховете му за възможните последствия от болестта. Най-общо казано, от съществено значение е емоционалната реакция на пациента спрямо случващото се, ето защо, изследването на тази реакция и подкрепата на човека по пътя към овладяването й, биха могли да допринесат много за цялостното му лечение.

При много заболявания не може да се открие една обективна физиологична причина. Развитието на болестта е тясно свързано с личността и реакциите на пациента, затова причините не могат да бъдат разбрани без да се изследва личността му и средата му. Пример за това е фактът, че понякога пациентът отива на лекар с отдавна съществуващи симптоми не защото има промяна в симптомите, а защото те са довели до промяна в социалното му функциониране. Тогава психотерапевтът може да бъде полезен чрез изясняване на причините, поради които пациентът идва на преглед точно в този конкретен момент и какви са неговите очаквания по отношение на лекаря, за да си тръгне удовлетворен.

Съществува вероятност много от проблемите, назовани от пациента като болест, всъщност да са свързани с житейски трудности. Да ги нарича „болест” отклонява вниманието му от неговите реални лични или социални проблеми, които трябва да посрещне очи в очи и да решава.

Чисто соматичната диагноза понякога е добре дошла за пациента, защото може да бъде използвана като външна „санкция”, която го освобождава от известна отговорност към самия него. Психосоматичната хипотеза от своя страна, прави пациента активен участник в случващото се, кара го да взима сам решения и изисква от него добросъвестно преразглеждане на миналия му живот, както и отговорност към бъдещите му решения за него.

В случаите на тежки или остро протичащи заболявания е удачно лекарят да поеме пълната отговорност за обгрижването на пациента, но при много от проблемите, с които се срещат лекарите в ежедневната си практика, вероятно стойността на това, което пациентите сами могат да направят за себе си, надхвърля онова, което лекарят може да направи за тях. Подходящи примери за това са намаляване на теглото при хипертония, регулярно движение при сърдечно болни или съобразено хранене при диабет.

Психотерапевтичната помощ би могла да се окаже също от полза за пациенти с хронични проблеми, които не застрашават живота им, но изглеждат така, сякаш не може да им бъде дадено категорично и конкретно обяснение, обострят се периодично, а за пациента е трудно да установи причинно-следствена връзка в появата им. Такива оплаквания могат да бъдат продукт на начина на живот на човека. Ето защо всяко осъзнаване от негова страна за връзки между навиците и поведението му и текущите или пък хроничните му здравословни проблеми, би било крачка напред по пътя към по-добро здраве.

Според изследвания на удовлетвореността на пациентите от лекарските прегледи, най-честата критика, която се отправя е недостатъчното време, което им се отделя. Има множество обективни причини за това, но сътрудничество между лекар и психотерапевт е възможност за разрешаване на конфликта. Това би довело до повишаване на удовлетвореността на пациентите, както и до подобряване на състоянието на много от тях. В частност, когато става въпрос за психосоматични заболявания, психотерапията е дясната ръка на класическата медицина.

С етикет: , ,