Научете повече

Извадки от книги и статии на психосоматична тематика.


„Психосоматичната медицина“ – Пиер Дако

„Две изтъркани мисли са в основата на тази медицина със странно наименование, в която по всяка вероятност е заложено бъдещето на терапията! „Духът въздейства на тялото“ и „Тялото въздейства на духа“. Тези два лайтмотива са стари като света, но ето че сега от тях се интересуват невролози, психиатри, лекари, психоаналитици… Вероятно това е медицината на бъдещето, кото се имат предвид упоритите изследвания на хората, които се борят срещу страданието, както и на тези, които знаят, че душевните страдания са толкова жестоки, колкото и физическите…
И тъй като двата стари рефрена са преминали през вековете, за да бъдат научно приложени, и се отнасят до здравето на милиони хора, ние смятаме, че трябва да им отделим нужното внимание.“ (прочетете повече тук)


„Лекарят, неговият пациент и болестта“ – Майкъл Балинт

„В хода на дискусията – определено не за първи път в историята на медицината – установихме, че най-често използвания медикамент е самият лекар. Главната ни задача беше: обосновано, пълно изследване на постоянно менящите се взаимоотношения между лекаря и пациента, с други думи, изследване на фармакологичните свойства на лекарството „лекар“. Един от най-важните странични ефекти на лекарството „лекар“ – ако не и основният – е неговата реакция към предложенията на пациента.“
(прочетете повече тук)


„Болестта като път“ – Рюдигер Далке, Торвалд Детлефсен

„Това, което се проявява в тялото ни като симптом, е видимият израз на един невидим процес и чрез сигналната си функция той цели да прекъсне досегашния ни път, да ни обърне внимание, че нещо не е в ред, да ни накара да се замислим. И в този случай би било глупаво да се сърдим на симптома, абсурдно е да искаме „да го изключим“, като направим проявяването му невъзможно. Симптомът не бива да се възпрепятства, а трябва да се направи излишен. Но за тази цел и тук е необходимо да отклоним погледа си от симптома и да вникнем по-дълбоко, ако искаме да се научим да разбираме какво сигнализира той.“ (прочетете повече тук)


„Болестта като символ. Очерци по психосоматика“ – Георг Грьодек

„Човекът е възпитано с математика животно. Той се стреми да пребразува във фигури всичко, с което се сблъсква. Професорите не правят изключение от това. Те са начертали хубави квадрати, това са болестите, а квадратите старателно са оградили с кръгове. Това са лечебните методи. За съжаление в живота тази математическа мъдрост не върши работа. Геометричните фигури са рожба на фантазията. В действителност не съществуват болести, а само болни хора. Няма да намерите двама човека, които са еднакво болни. Думата “болест” трябва да бъде изхвърлена от нашия речник.
Човекът е продукт на своите предци и на условията на живот. Ако те съответстват на тялото му, той оства здрав, ако не, се разболява.“ (прочетете повече тук)


„Умът на тялото: как емоциите обуславят здравето“ – Даниъл Голман

През 1974 г. едно откритие пренаписва представите на биологията за човешкото тяло: психологът Робърт Адър открива, че имунната система, също като мозъка, може да учи. Откритието на Адър слага началото на изследването на хилядите начини, по които нервната и имунната система комуникират помежду си. Това са биологични пътеки, които свързват ума, емоциите и тялото. (…) Научната област, която се занимава с това – психоневроимунологията – днес е сред водещите в медицината. Самото ѝ име е достатъчно красноречиво: „психо-“ за ума, „невро-“ за невроендокринната система (която обединява нервната система и хормоните) и „имунология“ за имунната система.
Имунната система, по думите на невролога Франсиско Варела, е „умът на тялото“. Тъкмо тя определя самосъзнанието на тялото – с други думи, кое е част от него и кое не. Имунните клетки се придвижват заедно с кръвта из цялото тяло и на практика имат контакт с всяка друга клетка. Те не закачат клетките, които разпознават, а върху непознатите се нахвърлят незабавно. Тази атака в едни случаи ни предпазва от вируси, бактерии и рак, но в други – ако имунните клетки идентифицират погрешно собствените ни клетки – води до автоимунни заболявания, например алергии или лупус. (прочетете повече тук)


„Черво с чар“ – Джулия Ендерс

„Сръдливостта, радостта, несигурността, самочувствието или притеснителността не идват изолирано от главата. Ние сме хора с ръце и крака, полови органи, сърце, бели дробове и черво. Ментализацията на нашата наука дълго време ни оставяше слепи за факта, че нашият Аз е повече от мозъка.
Една от най-интересните области на мозъка, до която е възможно да стигне информация от червото, е инсулата. Там се създава малка картина на цялото ни чувстващо тяло. Тази картина можем след това да обогатяваме с комплексния си мозък. На всеки четиресет секунди се създава по една такава скъпоструваща картина. Една след друга тези картини правят нещо като филм. Филмът на нашия Аз, нашият живот.
Със сигурност мозъкът управлява голяма част от всичко това, но не всичко. Не е лоша идеята леко да допълним Рене Декарт: „Чувствам, следователно мисля, значи съществувам.(прочетете повече тук)


„Психиатрия“ – под редакцията на проф. д-р Меглена Ачкова

„Емоциите са особена група психични процеси и състояния, свързани с инстинктите, потребностите и мотивите на човека. Те отразяват значимостта на явленията върху жизнената дейност на личността и постоянно оказват влияние върху тази дейност. В човешкото преживяване емоциите изпълняват своеобразна функция на „гравитационно поле“, в което протичат процесите на възприятие, мислене, памет и т.н. Всичко това резултира в преживяване на удоволствие или неудоволствие, респ. положителни (напр. радост) или отрицателни (напр. тъга) емоции, които са основните координатни оси на емоционалния живот при човека.
Възникването на емоционалната реакция е основно свързано с повишаване на равнището на активация на централната нервна система. Това се подсигурява от дейността на вегетативната нервна система, ретикуларната формация, а основният анатомо-физиологичен субстрат са лимбичната система и кората на мозъка. Емоциите идват като енергетичен заряд (активация) от ретикуларната формация – т.е. на това равнище не може да се говори за емоции, а само за енергетичен заряд. На равнището на лимбичната система този енергетичен заряд получава качествена окраска в една или друга емоция. На равнището на кората емоцията се осъзнава. (прочетете повече тук)


„Емоционалната интелигентност“ – Даниъл Голман

„Щом започнете наистина да изпитвате страх – с други думи, когато неосъзнатата тревожност си пробие път в съзнанието, – амигдалата незабавно подава сигнали за мащабна реакция. След изпращането на тези сигнали тялото ви вече е изцяло в плен на страха: започвате да усещате характерното стягане в корема, сърцебиенето, напрягането на вратните мускули или треперенето на крайниците; тялото ви замръзва неподвижно, докато мозъкът ви трескаво прехвърля всички потенциални опасности и начините, по които да реагирате на тях. Това е само част от обхватните, внимателно координирани промени, които амигдалата и свързаните с нея зони направляват, докато командват мозъка в моменти на криза. Цялата тази последователност – от несигурността през притеснението до страха – може да се разгъне за по-малко от секунда.“ (прочетете повече тук)

Top