Анатомо-физиологична база и разстройства на емоциите

Материал от учебник „Психиатрия“ (1998)
Под редакцията на проф. д-р Меглена Ачкова


Емоциите са особена група психични процеси и състояния, свързани с инстинктите, потребностите и мотивите на човека. Те отразяват значимостта на явленията върху жизнената дейност на личността и постоянно оказват влияние върху тази дейност. В човешкото преживяване емоциите изпълняват своеобразна функция на „гравитационно поле“, в което протичат процесите на възприятие, мислене, памет и т.н. Всичко това резултира в преживяване на удоволствие или неудоволствие, респ. положителни (напр. радост) или отрицателни (напр. тъга) емоции, които са основните координатни оси на емоционалния живот при човека.

Анатомо-физиологична база

Възникването на емоционалната реакция е основно свързана с повишаване на равнището на активация на централната нервна система. Това се подсигурява от дейността на вегетативната нервна система, ретикуларната формация, лимбични структури и кората на мозъка.
Основният анатомо-физиологичен субстрат на емоциите у човека са лимбичната система и кората на мозъка.
Участието на различните равнища на мозъка за формирането на емоциите е много добре представено от неврофизиологична и психологична гледна точка в концепцията на E. Gellhorn, G.Loofbourrow (1963). Според нея, емоциите идват като енергетичен заряд (активация) от ретикуларната формация – т.е. на това равнище не може да се говори за емоции, а само за енергетичен заряд. На равнището на лимбичната система този енергетичен заряд получава качествена окраска в една или друга емоция. На равнището на кората емоцията се осъзнава.

Осъзнаване и неосъзнаване на емоциите

Емоциите не винаги напълно се осъзнават, поради въздействието на особени блокиращи механизми (отрицателна подкрепа), които са свързани с определени социо-културални норми и с индивидуалния жизнен опит на човека. Например някои емоции при мъжа (като нежност или страх) се оценяват като непрестижни и осъдителни в някои субкултурални групи поради това, че представите за т.нар. „мъжественост“ се асоциират само с прояви на смелост, твърдост и неподдаване на чувства. Тази представа се „насажда“ още от детска възраст като образец на поведение. В резултат на всичко това се срещат различни степени на осъзнатост и различни форми на деформиране на емоциите (напр. човек несъзнателно преформира страха си от неуспех в дадена област, например, в отсъствие на заинтересованост към същата тази област). Също така човек може да счита, че гневът му е предизвикан от нечие недостойно поведение, докато в действителност той е предизвикан от това, че не му е оказано достатъчно внимание и т.н. Теорията обяснява тези явления чрез т.нар. психически „защитни механизми“ (напр. проекция, изместване, рационализация, идентификация и т.н.), които са автоматизирани и несъзнавани.

Термини и понятия

Съществуват редица термини и понятия, с които се описват различни състояния и явления в емоционалния живот, като напр. „емоция“ (в тесния смисъл на думата), „чувство“, „афект“, „настроение“, които обаче в ежедневната клинична практика често се смесват и се употребяват като синоними. В психологията съществува стремеж за тяхното по-прецизно диференциране:
Емоциите възникват винаги при конкретни поводи, т.е. те са конкретни, ситуативни и поради това са безкрайно разнообразни. За разлика от тях, чувствата възникват в онтогенезата като обобщение на ситуативно проявили се емоции. Напр. чувството на радост може да включва харесване, възхищение, нежност и т.н. Вече оформилите се чувства представляват главния детерминант на емоционалния живот и влияят върху възникването и съдържанието на ситуативните емоции. Необикновено силното и доминиращо чувство се нарича страст. Под настроение се разбира по-трайно емоционално състояние, което се определя от по-дискретни външни и вътрешни влияния. Под афект в психологията се разбира количествено по-силно изразена и краткотрайна емоционална реакция, докато в психопатологията се говори за физиологичен и патологичен афект, всеки от които има специфична клинична характеристика.
Когато чувствата са свързани с действена активност, говорим за стенични чувства (напр. гняв или радост), а когато са свързани с редукция на енергията и дейсвеността – за астенични чувства (напр. тъга, печал). Пълната уравновесеност в емоционалния живот се нарича еутимия. (…)

Разстройства на емоциите

Страхът е една от най-често срещаните емоционални реакции при здравите хора, тъй като еволюционно той има защитни функции. Във всички езици съществуват повече от две думи, които изразяват състояния на страх. Това говори за съществуването на различни негови вариации. В българския език има най-малко десетина думи с подобно значение – опасение, трепване, стряскане, сепване, уплаха, боязън, тревога, ужас, паника и т.н. Съществува обаче и болестен страх, където защитната стойност се изгубва.

Тревогата е емоционално състояние, възникващо в ситуации на неопределена опасност и проявяващо се в очакване на неблагоприятно развитие на събитията. За разлика от страха, който въпреки че съществува в различни варианти, все пак е реакция на някаква заплаха с времева локализация в личното настояще, то тревогата е генерализиран, дифузен или безпредметен страх, който е локализиран в бъдещето на личността (по-близко или по-далечно) и често е обусловен от неосъзнаването на източника на опасност. Накратко, тревогата е „страх от бъдещо събитие“. Колкото повече страхът „прекрачва“ актуалното лично настояще („сега“) и се проектира в бъдещето, толкова повече той добива облика на тревога. От нормална психологична гледна точка, функцията на тревогата е не само да предупреждава за опасност, но и да подбужда към търсене и конкретизиране на тази опасност, към активно изследване на реалността. Тревогата е по-общо и по-обемно понятие от страха. Тя включва несигурност, безпомощност, и надценяване на фактора, предизвикал тревогата. Може да включва също така и различни вегетативни компоненти – сърцебиене, тремор, сухота в устата, зачервяване или побледняване, изпотяване. Като симптом тревогата е по-често срещано явление от страха и често се нарича страхова напрегнатост в литературата.

Симптоми на емоционални разстройства се срещат при всички психични и телесни заболявания.

Top