Умът на тялото: как емоциите обуславят здравето

Откъс от книгата „Емоционалната интелигентност“
Автор – Даниъл Голман


През 1974 г.. едно откритие в лабораторията на факултета по медицина и стоматология в Рочестърския университет пренаписва представите на биологията за човешкото тяло: психологът Робърт Адър открива, че имунната система, също като мозъка, може да учи. До този момент преобладаващото мнение в медицината е, че само мозъкът и централната нервна система могат да реагират на личния опит и да променят поведението си. Откритието на Адър слага началото на изследването на хилядите начини, по които нервната и имунната система комуникират помежду си. Това са биологични пътеки, които не само не разделят ума, емоциите и тялото, а тъкмо напротив – превръщат ги в неделимо цяло. (…)

Имунната система, по думите на невролога Франсиско Варела, е „умът на тялото“. Тъкмо тя определя самосъзнанието на тялото – с други думи, кое е част от него и кое не. Имунните клетки се придвижват заедно с кръвта из цялото тяло и на практика имат контакт с всяка друга клетка. Те не закачат клетките, които разпознават, а върху непознатите се нахвърлят незабавно. Тази атака в едни случаи ни предпазва от вируси, бактерии и рак, но в други – ако имунните клетки идентифицират погрешно собствените ни клетки – води до автоимунни заболявания, например алергии или лупус. До деня, в който Адър прави неочакваното си откритие, всеки анатом, лекар или биолог по света е напълно убеден, че мозъкът и неговите разклонения в тялото, формиращи централната нервна система, са напълно отделени от имунната система, като нито една от двете не може да въздейства на другата. (…)

През следващите години откритието на Адър принуждава специалистите да погледнат от друг ъгъл връзките между имунната система и ЦНС. Научната област, която се занимава с това – психоневроимунологията – днес е сред водещите в медицината. Самото ѝ име е достатъчно красноречиво: „психо-“ за ума, „невро-“ за невроендокринната система (която обединява нервната система и хормоните) и „имунология“ за имунната система.

Немалко учени стигат до извода, че химическите сигнали, които се срещат най-често и в мозъка, и в имунната система, са най-активни в невронните зони, регулиращи емоциите. (Robert Ader et al., Psychoneuroimmunology, San Diego, Academic Press. 1990) Най-убедителните доказателства за пряката връзка, позволяваща на емоциите да влияят на имунната система, дължим на Дейвид Фелтън, колега на Адър. Той отбелязва, че чувствата упражняват силно влияние върху автономната нервна система, която регулира какво ли не – от количеството секретиран инсулин до кръвното налягане. Фелтън, заедно със съпругата си Сюзън и други свои сътрудници, успява да открие точката, в която автономната нервна система непосредствено се свързва с лимфоцитите и макрофагите, които на свой ред са част от имунната система. (David Feltenet al., “Noradrenergic Sympathetic Innervation of Lymphoid“, Journal of Immunology 135, 1985.)

Под електронен микроскоп те откриват подобни на синапси контакти, при които окончанията на невронните терминали на автономната система са в пряк допир с имунните клетки. Те позволяват на нервните клетки да освобождават невротрансмитер, с който да контролират имунните клетки. Сигналът дори тече двупосочно. Това откритие е същинска революция. Никой не е подозирал, че имунните клетки могат да получават съобщения от нервите.

За да провери колко важни са тези нервни окончания за работата на имунната система, Фелтън прави още една стъпка напред. При експерименти с животни той отстранява някои нерви от лимфните възли и далака (там се произвеждат и съхраняват имунните клетки), след което използва вируси, за да накара имунната система да заработи. Резултатът: съпротивата на организма срещу вирусите на практика изчезва. Неговото заключение е, че без тези нервни окончания имунната система просто не реагира както трябва на вирусите и бактериите. С други думи, нервната система е не просто свързана с имунната, но е и жизнено важна за нейното функциониране.

Друга ключова връзка между емоциите и имунната система е влиянието на хормоните, освобождавани при стрес. Катехоламините (епинефрин и норепинефрин, известни и като адреналин и норадреналин), кортизолът, пролактинът и естествените опиати бетаендорфин и енкефалин нахлуват в кръвния поток при сериозен стрес. Всеки един от тях оказва значително влияние върху имунните клетки. Връзката е доста сложна, но като цяло в присъствието на тези хормони имунните клетки не могат да си вършат работата – стресът намалява съпротивителните сили на организма, поне за известно време, вероятно в опит да се съхрани енергия, за да може тялото да реагира на непосредствена заплаха и така да гарантира оцеляването си. Но ако стресът е силен и постоянен, имунната система може да получи трайни увреждания. (B. S. Rabin et al., “Bidirectional Interaction Between the Central Nersous System and the Immune System“, Critical Reviews in Immunology 9. 4. pp. 279-312., 1989г.)

Микробиолозите и другите учени откриват все повече подобни връзки между мозъка, сърдечно-съдовата и имунната система, след като вече са били принудени да приемат радикалната някога идея, че такива връзки изобщо съществуват. (Steven B. Maier et al., “Psychoneuroimmunology“, American Psychologist, December 1994.)

Въпреки тези доказателства повечето лекари все още се отнасят доста скептично към твърдението, че емоциите имат клинично значение. Една от причините за това е, че ако и множество изследвания да са установявали, че стресът и отрицателните емоции отслабват имунните клетки, все още не е еднозначно доказано, че промените са достатъчно големи, за да се отразят пряко на лечението.

Дори и така да е, все повече лекари признават мястото на емоциите в медицината. Така например д-р Камран Неджат, водещ специалист по лапароскопия в Станфордския университет, отбелязва: „Ако пациент, на когото му предстои операция, ми каже, че изпитва паника и не иска да го оперират във въпросния ден, аз отменям операцията. – И допълва: – Всеки хирург знае, че хората, които са твърде уплашени, не поемат добре операцията. Кървят твърде обилно, предразположени са към инфекции и усложнения. Възстановяването им върви трудно. Много по-добре е, ако са спокойни“.

Причината е очевидна: паниката и тревогата повишават кръвното налягане, разширените от налягането вени изхвърлят повече кръв, когато бъдат срязани от скалпела на хирурга. Обилното кървене е едно от най-тревожните оперативни усложнения, тъй като в много случаи може да доведе до смърт.

Дори да не обръщаме внимание на подобни лични позиции, доказателствата за клиничната важност на емоциите не спират да се трупат. Може би най-убедителните данни за медицинската значимост на емоциите идват от един обемен анализ, който обхваща резултати от повече от сто по-малки изследвания с няколко хиляди участници. Това проучване потвърждава, че тревожните чувства са вредни за здравето, поне донякъде. (Howard Friedman and Boothby-Kewley “The Disease-Prone Personality: A Meta-Analytic View“, American Psychologist 42. 1987.) При хора, изпитващи хронична тревожност, затъващи в дълги периоди на тъга и песимизъм, живеещи под непрекъснато напрежение и непримирима враждебност, безмилостен цинизъм или подозрителност, обикновено има два пъти по-висок риск от заболяване – и особено от астма, артрит, главоболия, язви и сърдечно-съдови заболявания (всяко от които е най-често срещаният представител на по-голяма група психосоматични болести). Подобни последствия превръщат отрицателните емоции в също толкова рисков фактор, колкото са например пушенето или високият холестерол при инфарктите – с други думи, те са изключително опасни за здравето.

Разбира се, това е просто обща статистическа рамка и в никакъв случай не можем да твърдим, че всички хора с подобни чувства ще се разболяват по-лесно. Но доказателствата за силата на емоциите да влияят на болестите са много повече, отколкото личи в това изследване. Ако погледнем по-отблизо данните за някои отделни емоции, и особено за голямата тройка – гняв, тревожност и депресия, – ще се убедим, че чувствата имат особена тежест в медицината, дори и биологичните механизми за това още да не са напълно изяснени.

Top