Очерци по психосоматика

Статии от книгата „Болестта като символ. Очерци по психосоматика“ (1893)
Автор – Георг Грьодек

„Няма да намерите двама човека, които са еднакво болни. Думата „болест“ трябва да бъде изхвърлена от нашия речник. Няма болести, има само болни хора.“


БОЛЕСТТА

„Човекът е възпитано с математика животно. Той се стреми да пребразува във фигури всичко, с което се сблъсква. Професорите не правят изключение от това. Те са начертали хубави квадрати, това са болестите, а квадратите старателно са оградили с кръгове. Това са лечебните методи. За съжаление в живота тази математическа мъдрост не върши работа. Геометричните фигури са рожба на фантазията. В действителност не съществуват болести, а само болни хора. Не съществува противоречие между болест и здраве, също както и между топлина и студ. Това са само разлики в степента на човешкия живот. От пращящия от сила каменоделец до борещия се за въздух туберкулозен има само една непрекъсната верига от преходи.

Човекът е продукт на своите предци и на условията на живот. Ако те съответстват на тялото му, той оства здрав, ако не, се разболява. Кога се случва това, засега не е по силите ни да определим, също както не можем да кажем със сигурност при кой температурен градус настъпва топлина.

Не могат да се посочат общовалидни правила и за моментите, които разболяват човека. Изразите „здрав“ и „нездрав“ се употребяват често наистина, но без в тях да се влага същинско разбиране.

Европеецът живее съвсем различно от ориенталеца. Което за единия е добро, за другия е пагубно. Богатият остава здрав при напълно противоположни обстоятелства от бедния. Ученият живее спокойно при въздействия, които биха съсипали рботника. Една отрова убива съседа ни, а край нас преминава безследно. Ако изхвърлите двама човека през прозореца, единият ще си счупи гръбнака, а другият ще отърве кожата. Падането от една и съща височина в никакъв случай няма еднакви последствия. Болестотворните въздействия са различни за всяка раса, народ и съсловие, те са различни за всеки отделен човек и при всеки отделен човек имат различен ефект. Затова всеки има свое собствено здраве и своите собствени болести. Няма да намерите два листа в природата, които напълно да си приличат. Няма да намерите двама човека, които са еднакво болни. Думата „болест“ трябва да бъде изхвърлена от нашия речник. Няма болести, има само болни хора.

Още в древните времена на човечеството мъдрите хора са знаели това. Липсвала им е обаче убедителна сила. От хилядолетия човечеството е свикнало да свързва думата „болест“ с някакво понятие. То вижда в нея врага, който прониква в тялото, за да му навреди. Масите никога няма да разберат, че това не е вярно. По-лесно е да се огъват железни пръти, отколкото да се освободи един единствен човек от някой прадразсъдък. А надеждата да се освободи светът от една заблуда е светотатство. Името на вида „хомо сапиенс“ е избрано неслучайно.

Всъщност би могло да ни бъде безразлично какво мисли народът за нашите медицински проблеми. Но и сред самите лекари положението не е по-добро. Те четат в книгите, а в университета поне дузина пъти им бива сдъвкано на класически медицински немски, че болестта е само живот в изменена форма и следователно не е нищо външно. Но в практиката важи все още старият принцип: „Ето болестта, ето средството“, а в университетите и досега се преподава какви лекарства трябва да бъдат предписвани при диабет или туберкулоза. Хубавата думичка „анти“ изпълва томовета на медицинските ни речници, и все пак хората, които преди години се опитваха да умъртвят понятието за враждебната болест, още са живи. Има някаква жлъчна ирония в това „анти“. Тези жалки букви обезсмислят делото на живота на най-големите умове в медицината. Утешително е, че някои от тези мъченици между другото са открили антипирезата (борба с температурата) и антифлогозата (борба с възпалителните процеси). Човек трябва да умее да си помогне сам.

Малко по-добро е положението със средствата срещу различните болести. На мястото на вярата в чудесата дойде един здравословен скепсис. Всемогъщието на рецептата е сломено и макар че при инфекциозните болести лекарят все така използва своите традиционни средства, той вече не си внушава, че неговият медикамент винаги помага. Някои лекари дори започнаха да предписват на хронично болните определени мерки за регулиране на живота. Там, където преди се даваха хапчета и капки, сега се предписват цялостни лечения. Това е един прогрес, пред който бледнее въвеждането на антисептичните средства. Но развитието затъна в първичната лъжа. Онези, които правят науката, потиснаха изкуството и дамгосаха с печата си раменете на волната богиня. С ъгломер и пергел те създадоха болести и лечения и ние всъщност пак сме там, където бяхме. Вече нямаме лекарства, но пък имаме лечения или, казано с по-хубави думи, методи на въздействие срещу болестите. Все още  цел на медицината е борбата срещу болестта, а не лечението на болния. Така и трябва. Шаблонът е единствено правилното в този оглупял свят. С шаблона може да се въздейства точно и макар че и шаблонът не може да те превърне в лекар, то поне с него можеш да станеш богат човек.

Не, те не са лекари, тези борци срещу болестта. За да бъдеш лекар, се изисква повече. За това се изисква преди всичко свободен, широк поглед, без наочниците на страха, изисква се ненавист към всеки опит за класифициране, изисква се логика. Малцината, които притежаваха тези добродетели, винаги достигаха правилния път. Те осъзнаха, че няма болести, а болни хора, че не съществуват средства срещу болестите и че е оправдан само един метод на лечение – индивидуализиращият. От тези малцина само единици имаха смелостта да превърнат в дела своите възгледи. Защото е необходима смелост напук на мнението на света и професорите, за да останеш на страната на правдата.“

Top