Психосоматичната медицина

Откъс от книгата „Фантастичните победи на модерната психология“ (1960)
Автор – Пиер Дако


ПСИХОСОМАТИЧНАТА МЕДИЦИНА

Две изтъркани мисли са в основата на тази медицина със странно наименование, в която по всяка вероятност е заложено бъдещето на терапията!
„Духът въздейства на тялото“ и „Тялото въздейства на духа“. Тези два лайтмотива са стари като света, но ето че сега от тях се интересуват невролози, психиатри, лекари, психоаналитици… Вероятно това е медицината на бъдещето, кото се имат предвид упоритите изследвания на хората, които се борят срещу страданието, както и на тези, които знаят, че душевните страдания са толкова жестоки, колкото и физическите…
В тази медицина има един пълновластен господар: мозъкът, орган като всеки друг, но все пак орган изключителен, създател на „духовното“ и на всичко останало, свързано с него. Освен него става дума и за загадъчната нервна система, координатор на мозъка, на вътрешните органи и на тъканите, напомняща гигантска паяжина… (…)
И тъй като двата стари рефрена са преминали през вековете, за да бъдат научно приложени, и се отнасят до здравето на милиони хора, ние смятаме, че трябва да им отделим нужното внимание.

Що е болен?
Преди всичко той е човек. Очевидно, нали? Но е имало случаи, когато са откривали това с голямо закъснение… И тъй, болният е човешко същество: не е нито номер, нито само болен орган. Болният отива при лекаря или психолога, за да открият болестта му. Но КОЙ Е този човек? Той е човешко същество със собствена история, зад този човек има цял един живот. В миналото му съществуват хиляди физически и психологически обстоятелства, осъзнати или неосъзнати… Наследствеността му го бележи по някакъв начин. Той има определен темперамент, възпитание, родители, учители, социална среда, религиозна принадлежност, служба, успехи, неудачи. Има детство, юношество, адаптации, секс, брак… Което означава, че в миналото на този човек съществува огромен комплекс от обстоятелства, които се фокусират в „настоящето“, тоест в момента, в който този човек заявява, че е болен.

Що е това психосоматична медицина?
Както ни подсказва самото наименование, тя се занимава едновременно с душата (психе) и с тялото (сома). Двете вървят ръка за ръка, другояче казано, тя никога не разделя тези две неща.
За нея човешкото същество не е сбор от отделни части, а едно неделимо ЦЯЛО. Целият организъм е взаимосвързан посредсвом милиарди нервни и ендокринни разклонения.
Съвременната медицина откри колумбовото яйце; откри, че „физическите“ смущения могат да имат психически причини и че много тежки (дори смъртоносни) заболявания могат да са резултат от продължителни вълнения, също на психическа основа…
С една дума, емоционални конфликти могат да породят свръхценни идеи или напрапливи мисли, но същото могат да сторят язвата, нефритът и т.н. …
Следователно целта на психосоматиката е да изучава човека (болен или здрав) като цяло. Да изучава тесните взаимовръзки между психиката и физиката.  Мисля, никой няма да каже, че психосоматичната медицина е измислена за улеснение!… Грижата на терапевта е да дешифрира човека в неговата цялост; да го разбере въпреки безпорядъка от психични въздействия върху организма му и обратно.

Започвам нов живот
Много пъти съм чувал тези думи с радост, за която се досещате. Те обобщават философията на психосоматиката.
Не смятам, че още утре всички ще се научат да гледат ясно на нещата, ще се освободят от изтласкванията, ще възпитат с лекота волята си! Ето защо спешно се налага отделни индивиди или групи от индивиди да се потрудят върху себе си, за да могат да направят своите открития достояние и на други. Човек (така казват) бил изтъкан от противоречия. Съвършено погрешно схващане. Истинският човек е въплъщение на хармония и уравновесеност. Ако у него се появят вредни противоречия, те са му наложени от цяла една система условни рефлекси.
Човек със силно подсъзнание никога не ще бъде в състояние да попречи на автоматичното му действие. Това действие, естествено, ще се отразява на всичките му постъпки, в негова вреда и във вреда на околните… Въпреки това той смята, че всичко е напълно „съзнателно“. Той работи, смее се, плаче, говори, суети се, пътува…
Но наблюдавайки вътрешния му свят, ние виждаме, че състоянието му напомня на сън. С тази разлика, че докато спи през нощта, той не действа. Обратното: по време на дневния му „сън“ резултатите от мислите и постъпките му имат значителни последици… Мощните въздействия на подсъзнанието му го превръщат без негово знание в сомнамбул… И това състояние продължава до деня, в който, след като се е потрудил, за да „стане съзнателен“, той открива един свят на светлина и равновесие, какъвто не е могъл дори да си представи… Прилича на човек, страдал дълги години от задух, който един хубав ден се изправя и за пръв път в живота си започва да диша истински.
Човешките възможности са необятни. Това обяснява защо човеколюбието на психосоматиката е изправено пред проблеми, отнасящи се до здравето на индивида и на обществото.
Още повече, че този възглед ни предупреждава по отношение на една култура, пораждаща неуравновесености. Изобщо не става дума да сринем из основи днешното ни общество, съвсем не! В това модерно общество всичко ни е дадено… Става дума за това да не си изгорим пръстите, за което ще ни помагат мозъкът и тялото ни, действащи като едно неразривно цяло.
Не е ли тъжно, че разполагаме с такова широко поле за дейност на съзнанието и на здравето ни, а го оставяме така неизползвано?

Top