Човекът отвъд диагнозата и болестта

Човекът е цялостен, той е личност с чувства, мисли и болка в тялото, а не е просто едно тяло с болест.


За успешното справяне със здравословен проблем, едновременно с помощта на лекаря, от съществено значение е емоционалната реакция на човека спрямо случващото се. Цялостният подход разглежда развитието на симптомите като тясно свързано с реакциите на болния към случващото се, ето защо, за да бъде разбрана и излекувана неговата болест, човекът като личност, стояща отвъд диагнозата, също е нужно да бъде разбран както в същността му, така и като част от неговата социална среда. При много заболявания не може да се открие една единствена, сигурна, обективна и ясна външна причина, затова всеки има своето собствено здраве и своята лична, специфична болест.

Психотерапията е процес на самоопознаване на човешката личност като неделима цялост от мисли, чувства, тяло (в частност с болест) и поведение. Трудностите във всяка една от тези области се отразяват и върху другите, в резултат на което възниква неравновесие.

Когато става въпрос за психосоматични симптоми, терапевтичният процес е път, който започва от конкретен здравословен проблем и води към това да изследвате как това неразположение е част от цялостната картина на живота ви. Да проследите дали има причинно-следствени отношения, довели до появата на телесни симптоми, както и възможните им връзки с някакви чисто човешки емоционални или поведенчески трудности.

Смисълът на психотерапевтичната работа е в това, през вашия личен опит да погледнете на собственото си здраве като на съвкупност от физическо, емоционално и социално здраве и да съумеете да бъдете партньор на себе си и на лекаря си, откривайки своята роля в процеса на оздравяване. Когато опознаете по-добре себе си, ще можете да използвате силните си страни за справяне с личностни, социални и здравословни затруднения, а в слабостите си ще откриете мотивация за усвояване на нови начини на поведение, чрез които да се справяте с житейски ситуации, в които досега сте се чувствали безпомощни или неуверени.

Много от проблемите, проявяващи се на телесно ниво като болест, всъщност имат в зародиша си житейски, човешки причини. Ето защо, при някои от хроничните или необяснени здравословни състояния, участието на личността в процеса на справяне има по-голям дял от онова, което лекарят може да направи.

 

С етикет: , , , , ,

Психотерапия в помощ на медицинската практика

Медицинският преглед и лечение са част от процеса на цялостното обгрижване, което пациентът очаква от своя лекар, и което обгрижване в идеалния случай включва психотерапевтичен компонент. За съжаление необходимостта от много повече време за навлизане в психологическите аспекти на личността и респективно болестта, е една от най-големите пречки за осъществяването на това пълно обгрижване на болния само от лекуващия го лекар. Психотерапията, като съпътстващо средство на лечението, в много от случаите би дала значим принос към работата на самия лекар. Тя би повишила както качеството, така и темповете на оздравителния процес.

Изясняването на причината за здравословния проблем, начинът по който ще подходи към него и развитието му във времето, се влияят от представите на пациента за неговото състояние, от очакванията му във връзка с прегледа, от склонността му да сътрудничи или не в лечението си, от страховете му за възможните последствия от болестта. Най-общо казано, от съществено значение е емоционалната реакция на пациента спрямо случващото се, ето защо, изследването на тази реакция и подкрепата на човека по пътя към овладяването й, биха могли да допринесат много за цялостното му лечение.

При много заболявания не може да се открие една обективна физиологична причина. Развитието на болестта е тясно свързано с личността и реакциите на пациента, затова причините не могат да бъдат разбрани без да се изследва личността му и средата му. Пример за това е фактът, че понякога пациентът отива на лекар с отдавна съществуващи симптоми не защото има промяна в симптомите, а защото те са довели до промяна в социалното му функциониране. Тогава психотерапевтът може да бъде полезен чрез изясняване на причините, поради които пациентът идва на преглед точно в този конкретен момент и какви са неговите очаквания по отношение на лекаря, за да си тръгне удовлетворен.

Съществува вероятност много от проблемите, назовани от пациента като болест, всъщност да са свързани с житейски трудности. Да ги нарича „болест” отклонява вниманието му от неговите реални лични или социални проблеми, които трябва да посрещне очи в очи и да решава.

Чисто соматичната диагноза понякога е добре дошла за пациента, защото може да бъде използвана като външна „санкция”, която го освобождава от известна отговорност към самия него. Психосоматичната хипотеза от своя страна, прави пациента активен участник в случващото се, кара го да взима сам решения и изисква от него добросъвестно преразглеждане на миналия му живот, както и отговорност към бъдещите му решения за него.

В случаите на тежки или остро протичащи заболявания е удачно лекарят да поеме пълната отговорност за обгрижването на пациента, но при много от проблемите, с които се срещат лекарите в ежедневната си практика, вероятно стойността на това, което пациентите сами могат да направят за себе си, надхвърля онова, което лекарят може да направи за тях. Подходящи примери за това са намаляване на теглото при хипертония, регулярно движение при сърдечно болни или съобразено хранене при диабет.

Психотерапевтичната помощ би могла да се окаже също от полза за пациенти с хронични проблеми, които не застрашават живота им, но изглеждат така, сякаш не може да им бъде дадено категорично и конкретно обяснение, обострят се периодично, а за пациента е трудно да установи причинно-следствена връзка в появата им. Такива оплаквания могат да бъдат продукт на начина на живот на човека. Ето защо всяко осъзнаване от негова страна за връзки между навиците и поведението му и текущите или пък хроничните му здравословни проблеми, би било крачка напред по пътя към по-добро здраве.

Според изследвания на удовлетвореността на пациентите от лекарските прегледи, най-честата критика, която се отправя е недостатъчното време, което им се отделя. Има множество обективни причини за това, но сътрудничество между лекар и психотерапевт е възможност за разрешаване на конфликта. Това би довело до повишаване на удовлетвореността на пациентите, както и до подобряване на състоянието на много от тях. В частност, когато става въпрос за психосоматични заболявания, психотерапията е дясната ръка на класическата медицина.

С етикет: , ,
Top